Фейсбук
ФЕЙСБУК
Стените ти са прашни от одумване
и клюките, превзели всеки стон.
Ръцете ми са празни на сбогуване,
празнота горчи след тебе в моя дом.
В теб няма утре, има само „ днес”-
порочен кръг от страсти и раздори.
Ти рай си за клюкаря с празна чест,
родил глуха бездна - рожба на Пандора.
Изкуствени усмивки в тебе стенат
под театър от названия и титли.
Дали душите ни компютърно се сменят,
ако системата отключи нови цикли?
А всеки тук нарича се „приятел”
и коментира твои снимки с луда страст,
но може ли от празния монитор
да те хване за ръка във труден час?
Уж тръгвам, а не стигам никъде.
Докосвам те, но знам - не е реално.
А времето потъва и ще спре,
когато „връзката” разпадне се тотално!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Върбева Все права защищены
