galenavyrbeva (Галена Върбева)
45 80
5.02.2012 г., 16:14 ч.

Фейсбук 

  Поезия » Философска
970 0 11

ФЕЙСБУК

Стените ти са прашни от одумване
и клюките, превзели всеки стон.
Ръцете ми са празни на сбогуване,
празнота горчи след тебе в моя дом.

В теб няма утре, има само „ днес”-
порочен кръг от страсти и раздори.
Ти рай си за клюкаря с празна чест,
родил глуха бездна - рожба на Пандора.

Изкуствени усмивки в тебе стенат
под театър от названия и титли.
Дали душите ни компютърно се сменят,
ако системата отключи нови цикли?

А всеки тук нарича се „приятел”
и коментира твои снимки с луда страст,
но може ли от празния монитор
да те хване за ръка във труден час?

Уж тръгвам, а не стигам никъде.
Докосвам те, но знам - не е реално.
А времето потъва и ще спре,
когато „връзката” разпадне се тотално!

© Галена Върбева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??