Феникс
477
0
1
Скъсан лист, понесен от порив
на вятър от север, високо видях.
Небето графит, в душата ми горест;
кога безвъзвратно в живота умрях?
О, листе, кажи ми, над облака черен
ще видиш ли Слънце. Прати го при мен!
Прати ми го, искам в деня си последен
във топла милувка да бъда пленен.
Тогава ще хвръкна високо и аз,
издигнат от същия вятър.
Така във смъртта ще намеря живот.
Така ще съм като феникс.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Николаев Все права защищены
