13.03.2015 г., 20:23

Феникс

479 0 1

Скъсан лист, понесен от порив

на вятър от север, високо видях.

Небето графит, в душата ми горест;

кога безвъзвратно в живота умрях?

О, листе, кажи ми, над облака черен

ще видиш ли Слънце. Прати го при мен!

Прати ми го, искам в деня си последен

във топла милувка да бъда пленен.

Тогава ще хвръкна високо и аз,

издигнат от същия вятър.

Така във смъртта ще намеря живот.

Така ще съм като феникс.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Николаев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...