Mar 13, 2015, 8:23 PM

Феникс

  Poetry » Other
476 0 1

Скъсан лист, понесен от порив

на вятър от север, високо видях.

Небето графит, в душата ми горест;

кога безвъзвратно в живота умрях?

О, листе, кажи ми, над облака черен

ще видиш ли Слънце. Прати го при мен!

Прати ми го, искам в деня си последен

във топла милувка да бъда пленен.

Тогава ще хвръкна високо и аз,

издигнат от същия вятър.

Така във смъртта ще намеря живот.

Така ще съм като феникс.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Николаев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...