Невъзможна любов февруарска
се промъкна на пръсти край мен.
Сякаш полъх от минала сянка
ми нашепна забравен рефрен.
И припламнаха тихи огньове -
почти като на шега. Невъзможна
любов февруарска спря на топло
пред мойта врата. И притихна,
нечувано дръзка. Непремерена.
Без суета. Бе невъзможно реална,
а се превърна в съдба. Толкова
ми е скъпа тази февруарска любов,
че ако иска от мен да си тръгне,
ще ù дам своя тих благослов.
© Екатерина Николова Все права защищены