Невъзможна любов февруарска

се промъкна на пръсти край мен.

Сякаш полъх от минала сянка

ми нашепна забравен рефрен.

И припламнаха тихи огньове -

почти като на шега. Невъзможна

любов февруарска спря на топло

пред мойта врата. И притихна,

нечувано дръзка. Непремерена.

Без суета. Бе невъзможно реална,

а се превърна в съдба. Толкова

ми е скъпа тази февруарска любов,

че ако иска от мен да си тръгне,

ще ù дам своя тих благослов.