13.05.2012 г., 16:23

Февруарска любов

632 0 0

Невъзможна любов февруарска

се промъкна на пръсти край мен.

Сякаш полъх от минала сянка

ми нашепна забравен рефрен.

И припламнаха тихи огньове -

почти като на шега. Невъзможна

любов февруарска спря на топло

пред мойта врата. И притихна,

нечувано дръзка. Непремерена.

Без суета. Бе невъзможно реална,

а се превърна в съдба. Толкова

ми е скъпа тази февруарска любов,

че ако иска от мен да си тръгне,

ще ù дам своя тих благослов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....