Фея
Увиснали във времето, красиви думи
гравират фигурки - по твоята Душа,
с мъгли изплитат мостът помежду ни,
родил греха... И срутен - от страха...
Но... скривано желание, за близост,
разпалва в утрото ни жар... В омая,
след шепот, на събличаща се риза,
ръце се влитат, литвайки... към Рая!
И дрънкат клетви - скъсват се вериги,
в миг, Жерави се влюбват във Небе!
Светът е лято, аз - дърво без корени,
целувката ти ме съблича - до Сърце!
Рисуваме слънца - по парещия пясък,
Морето кани нашите мечти - на танц,
от щастие градя стени на лунен замък,
за да останем в него пленници докрай!
Не знам, дали си Фея - там, в съня ми,
живота свой, дори не мога да позная,
приличаш на Любов... аз газя в тръни
и все не искам да призная, че те няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
