24 февр. 2011 г., 09:38

Фея

728 0 0

Красива, потънала в блян,
скрита в нощния свян.
Заиграна от лунната сянка,
тя танцува, в лунен дъжд огряна.

Косите златисти, като копринени нишки,
разпиляни под лунни лъчи
и нежна светлина
от очите ù блести.

Светът е спрял,
а водата пее,
фея с луната грее
и нежна красота искри.

Природата в нозете ù мълчи,
тайничко завижа за необикновената ù красота,
но и тайничко се радва и гордее,
че тази фея в горите ù блести!

Дали е сън или мечта, не зная,
но тя е там,
под лунните лъчи, с развяни от вятъра коси,
феята на моите мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Луканов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....