24 февр. 2011 г., 09:38

Фея

730 0 0

Красива, потънала в блян,
скрита в нощния свян.
Заиграна от лунната сянка,
тя танцува, в лунен дъжд огряна.

Косите златисти, като копринени нишки,
разпиляни под лунни лъчи
и нежна светлина
от очите ù блести.

Светът е спрял,
а водата пее,
фея с луната грее
и нежна красота искри.

Природата в нозете ù мълчи,
тайничко завижа за необикновената ù красота,
но и тайничко се радва и гордее,
че тази фея в горите ù блести!

Дали е сън или мечта, не зная,
но тя е там,
под лунните лъчи, с развяни от вятъра коси,
феята на моите мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Луканов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...