Феята на гълъбите
върви със скъсани обувки тя.
Облечена е в рокля с черен цвят;
мокра, ходи без чадър в дъжда.
Скрива се под спирката на сухо,
спокойна чака мръсния трамвай,
но и тука хладен вятър духа,
а в дъжда премръзнала е, май.
Но чува Тя крила на птици -
и те под навеса се скриват.
Гълъби, все гладни за трошици
до хранителката си се спират.
Устните й се кривят в усмивка
и от мократа торбичка тя
вади хляб с хартиена обвивка,
на птиците го рони за храна.
После се отдалечава бавно,
като че никога не е била,
а трамваят приближава равно,
в него влиза и изчезва тя.
Тръгна тази гълъбова фея
в усмивка скрила бледото лице,
а останаха трохи след нея -
вял спомен за едно добро сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тинка Това Все права защищены
