8 окт. 2007 г., 21:18

Феята на гълъбите 

  Поэзия
580 0 5
Сама, отхвърлена от този свят,

върви със скъсани обувки тя.

Облечена е в рокля с черен цвят;

мокра, ходи без чадър в дъжда.


Скрива се под спирката на сухо,

спокойна чака мръсния трамвай,

но и тука хладен вятър духа,

а в дъжда премръзнала е, май.


Но чува Тя крила на птици -

и те под навеса се скриват.

Гълъби, все гладни за трошици

до хранителката си се спират.


Устните й се кривят в усмивка

и от мократа торбичка тя

вади хляб с хартиена обвивка,

на птиците го рони за храна.


После се отдалечава бавно,

като че никога не е била,

а трамваят приближава равно,

в него влиза и изчезва тя.


Тръгна тази гълъбова фея

в усмивка скрила бледото лице,

а останаха трохи след нея -

вял спомен за едно добро сърце.

© Тинка Това Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??