Да,но само феята на нощта ми дава крила.
Само тогава усещам силата на страстта и
се вкопчвам в съкровените мечти на моята душа,
плавайки през призмата на времето и пространството,
препитайки се в полъха не безшумното море,
стигайки до лунната пътека на моето сърце.
Усещайки реалността,
затварям уморените клепачи,
оставям всичко зад гърба и само краски от радостта и веселбата
претеглят пламенната ми ръка, жадуваща нежност,топлина.
Ореол небесен осветява моя душевен мир,
и се впускам в този шир. ...