26.06.2013 г., 20:24

Феята на нощта

761 0 0



Да,но само феята на нощта ми дава крила. Само тогава усещам силата на страстта и се вкопчвам в съкровените мечти на моята душа, плавайки през призмата на времето и пространството, препитайки се в полъха не безшумното море, стигайки до лунната пътека на моето сърце. Усещайки реалността, затварям уморените клепачи, оставям всичко зад гърба и само краски от радостта и веселбата претеглят пламенната ми ръка, жадуваща нежност,топлина.
Ореол небесен осветява моя душевен мир,
и се впускам в този шир.
Игра на спомени, танцуват под тези светлини.
Не зная този път къде отвежда,в далеч изгубени земи, но знам,че ти ще си до мен дори и аз да бъда в плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...