Филипополис
През каменните ти разпятия
вървят фаланги и центурии.
В погром и полет знамената ти
разкъсани догонват бурите.
От димките и пепелищата
възкръсват вечните ти феникси –
сразени или триумфиращи,
прелитат те през вековете си.
В безброй беди тълпи и варвари
сквернят покоя на светините;
в безброй беди творци и майстори
олтари вдигат сред руините.
Безмълвно крачи под тепетата
посърналата ти история;
мълчат край пътя монументите
от скърби и от еуфории.
На дъщерите си – робините –
във зидовете сенки вграждаше;
ако се любеха и гинеха,
ако тъгуваха и раждаха.
Със всеки полет и крушение
погребваш мълком синовете си;
със всяка смърт и възкресение
прелитат вечните ти феникси.
В безкраен ход, в злини и празници
вървиш с тъгата на България –
фрагмент в прокъсаните страници
на химните и на тропарите.
И все така – самотни конници –
препускат покрай теб годините –
за Крезове и за бездомници,
за хлябовете и за виното.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ради Стефанов Р Все права защищены
