radi. (Ради Стефанов Р)
281 1628
17 мая 2009 г., 00:49

Филипополис 

  Поэзия
423 0 6

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

 

През  каменните ти разпятия

вървят фаланги и центурии.

В погром и полет знамената ти

разкъсани догонват бурите.

 

От димките и пепелищата

възкръсват вечните ти феникси –

сразени или триумфиращи,

прелитат те през вековете си.

 

В безброй беди тълпи и варвари

сквернят покоя на светините;

в безброй беди творци и майстори

олтари вдигат сред руините.

 

Безмълвно крачи под тепетата

посърналата ти история;

мълчат край пътя монументите

от скърби и от еуфории.

 

На дъщерите си – робините –

във зидовете сенки вграждаше;

ако се любеха и гинеха,

ако тъгуваха и раждаха.

 

Със всеки полет и крушение

погребваш мълком синовете си;

със всяка смърт и възкресение

прелитат вечните ти феникси.

 

В безкраен ход, в злини и празници

вървиш с тъгата на България –

фрагмент в прокъсаните страници

на химните и на тропарите.

 

И все така – самотни конници –

препускат покрай теб годините –

за Крезове и за бездомници,

за хлябовете и за виното.

 

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??