Живееш ти във студ и самота,

но те топли нещо в лявата страна,

знаеш го, усещаш го и му казваш да мълчи,

па то напук на теб не спира да крещи.

Усещаш как във мозъка се настанява

и странни мисли като заповеди то издава.

Започва спомени да вади и монтира,

кани се един красив филм пак да прожектира.

Като в кино, завесата пада и драмата започва,

познати хора и действия и под тебе губиш почва.

Кръвта във вените отново закипява,

усещаш как сърцето леко заздравява.

Но, разбира се, това е филм и има своя край,

а този край за теб е един недоизживян Рай.

Тази драма я гледаш за път пореден

и вече сериозно става някак вреден.

Топлината в лявата страна пак избледнява

и самотата доволно пак те поздравява...