Feb 10, 2010, 12:37 PM

Филм

  Poetry
768 0 0

Живееш ти във студ и самота,

но те топли нещо в лявата страна,

знаеш го, усещаш го и му казваш да мълчи,

па то напук на теб не спира да крещи.

Усещаш как във мозъка се настанява

и странни мисли като заповеди то издава.

Започва спомени да вади и монтира,

кани се един красив филм пак да прожектира.

Като в кино, завесата пада и драмата започва,

познати хора и действия и под тебе губиш почва.

Кръвта във вените отново закипява,

усещаш как сърцето леко заздравява.

Но, разбира се, това е филм и има своя край,

а този край за теб е един недоизживян Рай.

Тази драма я гледаш за път пореден

и вече сериозно става някак вреден.

Топлината в лявата страна пак избледнява

и самотата доволно пак те поздравява...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Димов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...