10 нояб. 2011 г., 10:17

Фламенко 

  Поэзия » Любовная
1405 1 19

Със дяволски устни и роза в косите
приканвам Нощта да танцува със мен.
Възкръснали въглени бляскат в очите,
гърдите ми тръпнат под шала червен.

Нощта ме прегръща, потъваме плавно
в горещо фламенко под спяща луна.
Рисуват картини ръцете ни бавно -
на тайнствен любим и фатална жена.

Последният спомен за вчера догаря,
а утрото стапя се в моята власт...
Поглъщам искрите на звънка китара.
Кипя, обладана от огнена страст.

Затварям очи и с катранени мигли
на парещ дуел предизвиквам Нощта.
А черната рокля отдавна не стига
да скрие пламтящата женска душа.

В червено и черно светът се надипля,
а Дяволът в мен на забавен каданс
танцува фламенко под огнени ритми...
Последният, първият, вечният танц!

© Пепа Петрунова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??