10 нояб. 2011 г., 10:17

Фламенко 

  Поэзия » Любовная
1720 1 19
Със дяволски устни и роза в косите
приканвам Нощта да танцува със мен.
Възкръснали въглени бляскат в очите,
гърдите ми тръпнат под шала червен.
Нощта ме прегръща, потъваме плавно
в горещо фламенко под спяща луна.
Рисуват картини ръцете ни бавно -
на тайнствен любим и фатална жена.
Последният спомен за вчера догаря,
а утрото стапя се в моята власт...
Поглъщам искрите на звънка китара.
Кипя, обладана от огнена страст. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Петрунова Все права защищены

Предложения
: ??:??