Фламенко
Със дяволски устни и роза в косите
приканвам Нощта да танцува със мен.
Възкръснали въглени бляскат в очите,
гърдите ми тръпнат под шала червен.
Нощта ме прегръща, потъваме плавно
в горещо фламенко под спяща луна.
Рисуват картини ръцете ни бавно -
на тайнствен любим и фатална жена.
Последният спомен за вчера догаря,
а утрото стапя се в моята власт...
Поглъщам искрите на звънка китара.
Кипя, обладана от огнена страст.
Затварям очи и с катранени мигли
на парещ дуел предизвиквам Нощта.
А черната рокля отдавна не стига
да скрие пламтящата женска душа.
В червено и черно светът се надипля,
а Дяволът в мен на забавен каданс
танцува фламенко под огнени ритми...
Последният, първият, вечният танц!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепа Петрунова Все права защищены
Привет на всички!
