Флиртуваш с мен. Едва ли е случайно.
Забиваш поглед в моя ти без свян.
Намигваш ми с око (от всички тайно)
и в мене полудява барабан.
Не е за първи път - и устни свиваш,
готова за целувка страстна сякаш
и бързо зад ветрилото се скриваш,
капанчета игриви ми залагаш.
И всяка рокля чудно ти отива.
По модата последна все си ти.
Вратленцето, за всеки бал, покрива
бижу различно... суета блести.
Но ти си по- прекрасна и го зная,
стрела една без жал ме е пробола.
Магьосница си ти и те желая.
Горя безумно да те любя гола.
Какви са тези мисли, Боже мой?
О, Разуме, страстта ми укроти!
Върни се в мене кротичък покой!
И как да стане?... Пак намигваш ти.
Заставаш ти зад мраморна колона,
че само моят взор за да прихващаш.
Разбиваш вече цялата ми броня -
по въздуха целувки ми изпращаш.
Езичето ти леко кръгче прави
по устните ти ягодови... Ах...
Напуснаха ме нервите ми здрави.
Разбирам - ще ме вкараш в сладък грях.
Не спираш още и във този час
ръцете ти рисуват жест след жест:
" Писмо едно ще ти напиша аз.
Ще бъдеш мой. От мене чакай вест. " .
© Асенчо Грудев Все права защищены