1.02.2021 г., 14:45

Флирт

1.7K 0 6

Флиртуваш с мен. Едва ли е случайно.

Забиваш поглед в моя ти без свян.

Намигваш ми с око (от всички тайно)

и в мене полудява барабан.

 

Не е за първи път - и устни свиваш,

готова за целувка страстна сякаш

и бързо зад ветрилото се скриваш,

капанчета игриви ми залагаш.

 

И всяка рокля чудно ти отива.

По модата последна все си ти.

Вратленцето, за всеки бал, покрива

бижу различно... суета блести.

 

Но ти си по- прекрасна и го зная,

стрела една без жал ме е пробола.

Магьосница си ти и те желая.

Горя безумно да те любя гола.

 

Какви са тези мисли, Боже мой?

О, Разуме, страстта ми укроти!

Върни се в мене кротичък покой!

И как да стане?... Пак намигваш ти.

 

Заставаш ти зад мраморна колона,

че само моят взор за да прихващаш.

Разбиваш вече цялата ми броня -

по въздуха целувки ми изпращаш.

 

Езичето ти леко кръгче прави

по устните ти ягодови... Ах...

Напуснаха ме нервите ми здрави.

Разбирам - ще ме вкараш в сладък грях.

 

Не спираш още и във този час

ръцете ти рисуват жест след жест:

" Писмо едно ще ти напиша аз.

Ще бъдеш мой. От мене чакай вест. " .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...