Сутрешно бяло причастие:
в стомна събирам момински сълзи,
ги разливам в герана -
зер пък ожаднее моят мил
ми ожаднее милият подир курбана...
Прибуленият страх през пости
е нафора на моето моминство -
чупя квасения залък, агнецът
гледа - осолен и малък – право във очите:
щом бяла си – мълчи, недей го пита...
© Елед вен Все права защищены