dexter_walrus (Десислав Илиев)
563 157
16 янв. 2011 г., 13:29

Фонтани от нов въздух 

  Поэзия
483 0 4

 

 

Фонтани от нов въздух

А аз все още плувам в мътното

 

Питаш ме дали съм щастлив

Със себе си

 

Не знам

 

Аз съм само една от студените звезди

В тъмното което наричаш живот

Няма гравитация

Няма никакво привличане вече

Само инерцията ни върти като хвърлени монети

И в джобовете си нямаме нищо

 

Дали съм щастлив

Ме питаш

 

А аз дори не знам къде стои границата

На общуването ни

 

Отварям нова страница

С препарирани пеперуди

И милвам крилата им

Докато ме заболят пръстите

 

Дали съм щастлив...

 

Не знам

 

Бавно

В дълбокото

Се давя от смях

А ми се плаче

 

Дали съм щастлив

Със себе си

Защото няма ги другите

 

Само една от студените прашинки съм

И нямам в какво да се сблъскам

И в какво да се врежа

Нямам

 

И вълни от нов въздух извират отнякъде

Като ураган хапят

(тъмното което наричаш живот)

Аз се давя от смях

Затварям бавно тетрадката си

И се готвя да ти отговоря

 

15 януари 2011 г.

 

 

 

© Десислав Илиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • отново си във форма да пишеш,а дали си щастлив...щастието е в самите нас-само трябва да го поискаме
  • Въпроси за размисъл,Декс!Дали ще дойде времето за отговор?
  • Ако човек е щастлив, няма да има нужда от въпроса... Защото щастливците си личат, като светулки в тъмното.
    Поздрав!
  • http://www.youtube.com/watch?v=wrFq4IsdQ_Q
Предложения
: ??:??