Фонтани от нов въздух

dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157

16.01.2011 г., 13:29 ч.

Поезия

522 0 4

А аз все още плувам в мътното

Питаш ме дали съм щастлив

Със себе си

Не знам

Аз съм само една от студените звезди

В тъмното което наричаш живот

Няма гравитация

Няма никакво привличане вече

Само инерцията ни върти като хвърлени монети

И в джобовете си нямаме нищо

Дали съм щастлив

Ме питаш

А аз дори не знам къде стои границата

На общуването ни

Отварям нова страница

С препарирани пеперуди

И милвам крилата им

Докато ме заболят пръстите

Дали съм щастлив...

Не знам

Бавно

В дълбокото

Се давя от смях

А ми се плаче

Дали съм щастлив

Със себе си

Защото няма ги другите

Само една от студените прашинки съм

И нямам в какво да се сблъскам

И в какво да се врежа

Нямам

И вълни от нов въздух извират отнякъде

Като ураган хапят

(тъмното което наричаш живот)

Аз се давя от смях

Затварям бавно тетрадката си

И се готвя да ти отговоря

15 януари 2011 г.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

buba_muba (Буба)

2011-01-17T17:05:53+02:00

отново си във форма да пишеш,а дали си щастлив...щастието е в самите нас-само трябва да го поискаме
vesi-lina (Веска Алексиева)

2011-01-16T19:48:30+02:00

Въпроси за размисъл,Декс!Дали ще дойде времето за отговор?
posh` (Таня Атанасова)

2011-01-16T13:32:48+02:00

Ако човек е щастлив, няма да има нужда от въпроса... Защото щастливците си личат, като светулки в тъмното.
Поздрав!
doreto66 (Дора Павлова)

2011-01-16T13:29:21+02:00

http://www.youtube.com/watch?v=wrFq4IsdQ_Q