Фонтани от нов въздух
Фонтани от нов въздух
А аз все още плувам в мътното
Питаш ме дали съм щастлив
Със себе си
Не знам
Аз съм само една от студените звезди
В тъмното което наричаш живот
Няма гравитация
Няма никакво привличане вече
Само инерцията ни върти като хвърлени монети
И в джобовете си нямаме нищо
Дали съм щастлив
Ме питаш
А аз дори не знам къде стои границата
На общуването ни
Отварям нова страница
С препарирани пеперуди
И милвам крилата им
Докато ме заболят пръстите
Дали съм щастлив...
Не знам
Бавно
В дълбокото
Се давя от смях
А ми се плаче
Дали съм щастлив
Със себе си
Защото няма ги другите
Само една от студените прашинки съм
И нямам в какво да се сблъскам
И в какво да се врежа
Нямам
И вълни от нов въздух извират отнякъде
Като ураган хапят
(тъмното което наричаш живот)
Аз се давя от смях
Затварям бавно тетрадката си
И се готвя да ти отговоря
15 януари 2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
