France, Paris. Madame Julie, partie I
Раздвижи се ветрилото полека
в стакато трепна нежната ръка
и лъх целуна шията ѝ мека...
мадам Жулѝ бе истинска жена.
Една потомка на рода Медичи,
бе женена за престарял барон
и вижда се дори от поглед птичи,
че този брак е идеален фон...
... за потресаващата зряла хубост
за изкусителния зноен чар...
и всеки мъж докарваше до лудост
в това число и кралския знахар.
А съблазняването е изкуство,
в това е несъмнено виртуоз -
при алхимика нищо не пропусна
което бе най-силният ѝ коз.
С вроден финес забърка две отвари.
Едната за въпросния барон,
да няма намек даже за пожари
у изморената му плът... Пардон!
А другата бе стимулиращ тоник
отиваща с мадам на маскен бал -
нали херцогът е такъв чаровник
и същият надежда бе ѝ дал.
Напудри си перуката, нослето
и залепѝ две бенки за фасон…
(бе тоникът на топло в деколтето)
И влезе гордо в балния салон.
Понеже си държи на реномето,
подгъна елегантно малък крак
и сипа във виното на контето
шишето цяло с афродизиак.
Поведе я към тъмната градина.
– Виното Ви, мадам, е еликсир!
След миг загуби говор и картина
и свлече се, в бой паднал гренадир.
Мадам Жулѝ отчаяно възкликна
– По ангелите! Всичко провалих!
А у дома пък друг проблем възникна...
... и там баронът сложи краен щрих.
Посрещна я той с лицеви опори:
– Вълшебница сте истинска, Жулѝ!
Ах, този чай същинско чудо стори!
Недейте бяга! Моя сте, шери!
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
) Роси 
