France, Paris. Madame Julie, partie I
Раздвижи се ветрилото полека
в стакато трепна нежната ръка
и лъх целуна шията ѝ мека...
мадам Жулѝ бе истинска жена.
Една потомка на рода Медичи,
бе женена за престарял барон
и вижда се дори от поглед птичи,
че този брак е идеален фон...
... за потресаващата зряла хубост
за изкусителния зноен чар...
и всеки мъж докарваше до лудост
в това число и кралския знахар.
А съблазняването е изкуство,
в това е несъмнено виртуоз -
при алхимика нищо не пропусна
което бе най-силният ѝ коз.
С вроден финес забърка две отвари.
Едната за въпросния барон,
да няма намек даже за пожари
у изморената му плът... Пардон!
А другата бе стимулиращ тоник
отиваща с мадам на маскен бал -
нали херцогът е такъв чаровник
и същият надежда бе ѝ дал.
Напудри си перуката, нослето
и залепѝ две бенки за фасон…
(бе тоникът на топло в деколтето)
И влезе гордо в балния салон.
Понеже си държи на реномето,
подгъна елегантно малък крак
и сипа във виното на контето
шишето цяло с афродизиак.
Поведе я към тъмната градина.
– Виното Ви, мадам, е еликсир!
След миг загуби говор и картина
и свлече се, в бой паднал гренадир.
Мадам Жулѝ отчаяно възкликна
– По ангелите! Всичко провалих!
А у дома пък друг проблем възникна...
... и там баронът сложи краен щрих.
Посрещна я той с лицеви опори:
– Вълшебница сте истинска, Жулѝ!
Ах, този чай същинско чудо стори!
Недейте бяга! Моя сте, шери!
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
) Роси 
