France, Paris. Mademoiselle Annette
Красива бе. И зряла. Ненаситна.
Дозирано изящен феромон.
Възпитана, измамно беззащитна,
Анет бе хищник. Истински бонбон.
Но май по-важното от всичко беше,
че перлата на Интерпол е тя.
Под кестените цъфнали следеше
мъжът със вид на истинска беля.
Нощта бе млада, а Париж – вълнуващ
с тълпата обичайна на "Вандом".
Към "Риц" вървят. Анет не се шегува -
в затвора щраква първия патрон.
Подготвя му блестяща увертюра
в една тоналност си бемол минор
и незабавно ще го арестува,
притисне ли го в онзи асансьор.
Забавя крачка той с усмивка тънка.
По мрамора звънтеше остър ток.
Помисли, че не може да е спънка
жената с френския небрежен кок.
Потегли панорамната кабина.
Назря моментът. Време за конфликт.
Задейства се Анет. Като машина.
Посегна към кинжал в косата скрит.
Ръката ѝ изви в желязна хватка.
Притегли я в един единствен миг
(ах, как ухаеш! толкова си сладка!)
а тя изсъска: - Колко мръсен трик!
Направо я извади чак от релси –
намери скрития ѝ пистолет:
– А нещо друго, нула-нула... секси?! -
претърси я отзад, че и отпред.
– Задръж ръцете долу, Казанова! -
в ушите ѝ звънеше златен гонг.
– О! Колко винтидж! Вярвам сте готова,
но не за Казанова, а за… Бонд!
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
Много ти благодаря, че се отби при мен, мила моя! 💓
