пинда.св (Стоян Владов)
64 803
30 мар. 2008 г., 20:52

Фреди 

  Поэзия
1132 0 13
 

Фреди

 

Ще каже някой -

що се случи,

умряло някакво

си куче.

Голямо чудо,

само се огледай,

че що народ

хомота свой

си влачи,

а ти ревеш

за някакво

си куче.

При спомена

се връщаш

и както казал

би човекът,

що значи

някакво си куче.

Живот, изпълнен

с изненади

и пакости

една ли то

направи,

студентска книжка

май изяде,

да не говорим

за обувки

и парцали.

Така е, но

поглед щом

във него спреш -

очите му

човешки, тъжни,

ако си човек,

за миг ще разбереш.

Подскача весело

на двора,

във тежък миг

до теб се сгуши

и сякаш иска

да помогне,

ръката ти когато

души.

С децата весело

играе -

такъв тормоз

кой може да изтрае,

а той все по-весел

сякаш става -

игра е

и за другото нехае.

Край масата

умилква се

васално,

очите му

тъй страстно молят -

„За тебе има -

дай на мене

малко"

Във вечерта

последна също

сякаш знаеше

какво е,

поспря се пред

места любими

и да го пуснем

във  леглото

се помоли.

А сутринта във

клиниката бяла

приседна,

после се изправи

с муцуна влажна,

бутна ми ръката

и по далечен път

се той отправи.

В очите черни

гаснеше животът,

но болка нямаше,

ни злоба,

прощални думи

не отрони,

тъгата само

там остана.

Тъгата, казват,

е различна

за всеки - за човек

и куче,

но сякаш паметта

разяжда

тоз негов поглед

за раздяла.

Сега почива си

на двора,

под китки разни

наизрасли,

но всеки ден -

там, край стобора,

щом дъщеря ми

поглед със сълзици

впие,

си мисля,

може би сме хора,

щом можем

да заплачем за

отишлото си куче.

02.03.2007

© Стоян Владов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Покъртително!
    Имам го един такъв вкъщи и знам как човек се привързва.
    Поздрави!
  • По принцип ме е страх от кучета, понеже като малък едно ме захапа много лошо, но въпреки това стихотворинето ти ме трогна. Позрави!
  • И мене ме разплака...и моето куче умря миналата година
    Браво за стиха!
  • може би сме хора,
    щом можем
    да заплачем за
    отишлото си куче.

    Владов! Без съмнение влизащ в групата на ЧОВЕЦИТЕ!
    А стихът - страхотен е! Поздрав!

  • Разплака ме... Поздрав и прегръдка за стиха!
  • Великолепно!!!
  • Трогна ме!
  • техните очи говорят даже повече от нашите!
    поздрав!
  • Тъжно! Само който е губил домашен любимец знае, че все едно е като да загубиш детето си - (да не дава Господ никому де) Браво за стиха!
  • Тъжно.
    "..може би сме хора,

    щом можем

    да заплачем за

    отишлото си куче." - да... да заплачем, да го помним... и дори и стих да напишем...

    Сърдечен поздрав
  • Просълзи ме...
    ...може би сме хора
    щом можем
    да заплачем за
    отишлото си куче...
    Така си е...
    Много хубав трогателен стих!
    с обич, Стоян.
  • Много трогателно, точно - като за предан приятел, браво...
  • "Можем да вярваме на всичко, дори на мнението, което имаме сами за себе си, но пълно доверие можем да имаме само на кучетата."
    Прав е бил Прус. Лошото е, че ние не винаги оправдаваме ТЯХНОТО доверие.
    Натъжи ме стиха ти!
    Поздрав
Предложения
: ??:??