Галатея

21 окт. 2005 г., 21:09

Поэзия

833 1 0

Не бях Пигмалион,
но ти излезе точна Галатея,
доказа себе си
в бардаците по кея.

С очи лових
на дланите ти шепота,
слова убих
в мълчанието екотно.

Зазиждах его
в мраморните гробници,
да ти е леко
в лукавост на угодници.

Разгонена себичност,
втъкана в мъжки погледи,
усещане за личност,
родено в женски възгледи.

Разбрах,че бъркам-
вместо да те вая,
със мъжки жест
аз трябваше да сложа края.

Галатея

Свързани произведения

Комментарии

Предложения