21.10.2005 г., 21:09 ч.
Галатея
834
1
0
Не бях Пигмалион,
но ти излезе точна Галатея,
доказа себе си
в бардаците по кея.
С очи лових
на дланите ти шепота,
слова убих
в мълчанието екотно.
Зазиждах его
в мраморните гробници,
да ти е леко
в лукавост на угодници.
Разгонена себичност,
втъкана в мъжки погледи,
усещане за личност,
родено в женски възгледи.
Разбрах,че бъркам-
вместо да те вая,
със мъжки жест
аз трябваше да сложа края.
но ти излезе точна Галатея,
доказа себе си
в бардаците по кея.
С очи лових
на дланите ти шепота,
слова убих
в мълчанието екотно.
Зазиждах его
в мраморните гробници,
да ти е леко
в лукавост на угодници.
Разгонена себичност,
втъкана в мъжки погледи,
усещане за личност,
родено в женски възгледи.
Разбрах,че бъркам-
вместо да те вая,
със мъжки жест
аз трябваше да сложа края.
© Светлозар Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
