Галатея

Oct 21, 2005, 9:09 PM

Poetry

853 1 0

Не бях Пигмалион,
но ти излезе точна Галатея,
доказа себе си
в бардаците по кея.

С очи лових
на дланите ти шепота,
слова убих
в мълчанието екотно.

Зазиждах его
в мраморните гробници,
да ти е леко
в лукавост на угодници.

Разгонена себичност,
втъкана в мъжки погледи,
усещане за личност,
родено в женски възгледи.

Разбрах,че бъркам-
вместо да те вая,
със мъжки жест
аз трябваше да сложа края.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Галатея

Свързани произведения

Comments

Random works