6 янв. 2017 г., 01:03  

Галатея *

912 1 6

 

https://www.youtube.com/watch?v=Vgvwx1h-CRs

 

Събудих се . Зима. Бе хладно 

видях се в река - променена 

сред пяната бях Ариадна , 

сега ... сякаш преобразена .

 

И да погледна отново не смея

в това огледало - реката.

Лицето на Галатея ! 

Коя съм ? Едвам се познавам .

Със шепи покрих го, не исках - 

но плаках, със сълзи - две капки .

и  заспах до брега - като в приказка ...

и изчезнах в реката обратно

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* – Галатея е най-красивата сред нереидите . Любима на обикновен пастир - Акид , който Полифем от ревност смазва със скала. Галитея превръща кръвта му в едноименната сицилииска  река .

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

   https://www.youtube.com/watch?v=RVVEEtlmSEg&sns=fb

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво вплитане на интертекстуалност. Хареса ми.
  • Да , така е от както ги няма . Бях много малък когато ... а те ме отгледаха и , всъщтност ги пиша бързо , после , след време като ги прочета и видя отстрани виждам че има хиляди неща които могат да се променят но не го правя . Както и да е , благодаря отново за отзива
  • Просто стихотворенията ти са много зрели, много обработени за твоята възраст, а това още преди години ми е правело впечатление...Носят някакви нови светове. Това е моето усещане. А всеки търси и има право на всичко.
  • След като загубих баба и дядо ... приятели . Сякаш нещо е минало през сърцето ми , отворило е пропаст между миналото и настоящето и е променило всичко така че е невъзможно да построя мост над пропастта и да се върна към онова което бях. А и това със стария дух звучи странно и не ви разбрах , мисля че човек има право да пише или просто да търси ... всичко . Според настроенията си освен ако ...
  • Димчев, някакъв стар дух си, иначе нямам обяснения за тези дълбини в които ни потапяш.
    Поздравления за интересната поезия и тази древност , която навява!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....