6.01.2017 г., 1:03  

Галатея *

911 1 6

 

https://www.youtube.com/watch?v=Vgvwx1h-CRs

 

Събудих се . Зима. Бе хладно 

видях се в река - променена 

сред пяната бях Ариадна , 

сега ... сякаш преобразена .

 

И да погледна отново не смея

в това огледало - реката.

Лицето на Галатея ! 

Коя съм ? Едвам се познавам .

Със шепи покрих го, не исках - 

но плаках, със сълзи - две капки .

и  заспах до брега - като в приказка ...

и изчезнах в реката обратно

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* – Галатея е най-красивата сред нереидите . Любима на обикновен пастир - Акид , който Полифем от ревност смазва със скала. Галитея превръща кръвта му в едноименната сицилииска  река .

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

   https://www.youtube.com/watch?v=RVVEEtlmSEg&sns=fb

Коментари

Коментари

  • Хубаво вплитане на интертекстуалност. Хареса ми.
  • Да , така е от както ги няма . Бях много малък когато ... а те ме отгледаха и , всъщтност ги пиша бързо , после , след време като ги прочета и видя отстрани виждам че има хиляди неща които могат да се променят но не го правя . Както и да е , благодаря отново за отзива
  • Просто стихотворенията ти са много зрели, много обработени за твоята възраст, а това още преди години ми е правело впечатление...Носят някакви нови светове. Това е моето усещане. А всеки търси и има право на всичко.
  • След като загубих баба и дядо ... приятели . Сякаш нещо е минало през сърцето ми , отворило е пропаст между миналото и настоящето и е променило всичко така че е невъзможно да построя мост над пропастта и да се върна към онова което бях. А и това със стария дух звучи странно и не ви разбрах , мисля че човек има право да пише или просто да търси ... всичко . Според настроенията си освен ако ...
  • Димчев, някакъв стар дух си, иначе нямам обяснения за тези дълбини в които ни потапяш.
    Поздравления за интересната поезия и тази древност , която навява!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...