6.01.2017 г., 1:03  

Галатея *

916 1 6

 

https://www.youtube.com/watch?v=Vgvwx1h-CRs

 

Събудих се . Зима. Бе хладно 

видях се в река - променена 

сред пяната бях Ариадна , 

сега ... сякаш преобразена .

 

И да погледна отново не смея

в това огледало - реката.

Лицето на Галатея ! 

Коя съм ? Едвам се познавам .

Със шепи покрих го, не исках - 

но плаках, със сълзи - две капки .

и  заспах до брега - като в приказка ...

и изчезнах в реката обратно

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* – Галатея е най-красивата сред нереидите . Любима на обикновен пастир - Акид , който Полифем от ревност смазва със скала. Галитея превръща кръвта му в едноименната сицилииска  река .

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

   https://www.youtube.com/watch?v=RVVEEtlmSEg&sns=fb

Коментари

Коментари

  • Хубаво вплитане на интертекстуалност. Хареса ми.
  • Да , така е от както ги няма . Бях много малък когато ... а те ме отгледаха и , всъщтност ги пиша бързо , после , след време като ги прочета и видя отстрани виждам че има хиляди неща които могат да се променят но не го правя . Както и да е , благодаря отново за отзива
  • Просто стихотворенията ти са много зрели, много обработени за твоята възраст, а това още преди години ми е правело впечатление...Носят някакви нови светове. Това е моето усещане. А всеки търси и има право на всичко.
  • След като загубих баба и дядо ... приятели . Сякаш нещо е минало през сърцето ми , отворило е пропаст между миналото и настоящето и е променило всичко така че е невъзможно да построя мост над пропастта и да се върна към онова което бях. А и това със стария дух звучи странно и не ви разбрах , мисля че човек има право да пише или просто да търси ... всичко . Според настроенията си освен ако ...
  • Димчев, някакъв стар дух си, иначе нямам обяснения за тези дълбини в които ни потапяш.
    Поздравления за интересната поезия и тази древност , която навява!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...