Гара Спомени
Гара - сива избледняла
И на нея Сам
Чакам влака за къде не знам
Релси ослепително блестят
Тракат колелетата на влака
Ето спира и вратата как...
Примамливо ме вика
Тръгвам леко колебливо
Качвам се но някак си страхливо
И потегля влакът - трака трака
И повежда ме към светове познати
Връща ме към минали неща
Гарите като палати
Не сънувам ли сега
Дни и вечери красиви
Със приятели добри
Те са толко мълчаливи
Че не ме и забелязаха дори
Тракат колелетата на влака
Тракат и навлизат в мрака
Гара влак и релси
Тракат колела
Как ме грабва тази гара
и ме връща в минали неща
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены
