25 feb 2010, 12:24

Гара Спомени 

  Poesía
673 0 11

Гара - сива избледняла

И на нея Сам

Чакам влака за къде не знам

Релси ослепително блестят

Тракат колелетата на влака

Ето спира и вратата как...

Примамливо ме вика

Тръгвам леко колебливо

Качвам се но някак си страхливо

И потегля влакът - трака трака

И повежда ме към светове познати

Връща ме към минали неща

Гарите като палати

Не сънувам ли сега

Дни и вечери красиви

Със приятели добри

Те са толко мълчаливи

Че не ме и забелязаха дори

Тракат колелетата на влака

Тракат и навлизат в мрака

Гара влак и релси

Тракат колела

Как ме грабва тази гара

и ме връща в минали неща

 

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??