longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
25 feb 2010, 12:24

Гара Спомени

  Poesía
863 0 11

Гара - сива избледняла

И на нея Сам

Чакам влака за къде не знам

Релси ослепително блестят

Тракат колелетата на влака

Ето спира и вратата как...

Примамливо ме вика

Тръгвам леко колебливо

Качвам се но някак си страхливо

И потегля влакът - трака трака

И повежда ме към светове познати

Връща ме към минали неща

Гарите като палати

Не сънувам ли сега

Дни и вечери красиви

Със приятели добри

Те са толко мълчаливи

Че не ме и забелязаха дори

Тракат колелетата на влака

Тракат и навлизат в мрака

Гара влак и релси

Тракат колела

Как ме грабва тази гара

и ме връща в минали неща

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0