longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
25 feb 2010, 12:24

Гара Спомени

  Poesía
855 0 11

Гара - сива избледняла

И на нея Сам

Чакам влака за къде не знам

Релси ослепително блестят

Тракат колелетата на влака

Ето спира и вратата как...

Примамливо ме вика

Тръгвам леко колебливо

Качвам се но някак си страхливо

И потегля влакът - трака трака

И повежда ме към светове познати

Връща ме към минали неща

Гарите като палати

Не сънувам ли сега

Дни и вечери красиви

Със приятели добри

Те са толко мълчаливи

Че не ме и забелязаха дори

Тракат колелетата на влака

Тракат и навлизат в мрака

Гара влак и релси

Тракат колела

Как ме грабва тази гара

и ме връща в минали неща

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0