Изхвърлям скъпоценното зад рамо,
студено утро ми намята шал.
Скверни ме слънцето от облаци обрано
и няма как да си остана цял.
В завоите от спомени се губя,
разтеглен влак сред черната си нощ.
Излюпих гарван от яйцето блудно.
Полита той - аз бързо губя мощ.
© Младен Мисана Все права защищены