Нощта - безумен космос без звезди.
Дъждът отдавна секна – не пращи.
И в този космос мокрите павета
на булеварда мокър ми сияят, светят,
като компас, по пътя за дома,
от едва процеждащата се Луна.
Градът е по-изгубен и от Атлантида.
Тъмно е, като че всички си отидоха.
Стадо гарвани.
Луната е пастир.
И само крачките си чувам как тактуват
в това безцелно и космическо пътуване. ...