Гарвани
Нощта - безумен космос без звезди.
Дъждът отдавна секна – не пращи.
И в този космос мокрите павета
на булеварда мокър ми сияят, светят,
като компас, по пътя за дома,
от едва процеждащата се Луна.
Градът е по-изгубен и от Атлантида.
Тъмно е, като че всички си отидоха.
Стадо гарвани.
Луната е пастир.
И само крачките си чувам как тактуват
в това безцелно и космическо пътуване.
Дори и гарванът на Едгар Алан По,
който ме следи от близкото дърво,
сега мълчи със своето стадо от събратя
и гледа как краката ми към ада крачат.
Отдавна Слънцето подпали ми крилата.
Луната скоро ще ми скрие и рогата.
Стадо гарвани.
Луната е пастир.
Аз моля Бога, който нося в себе си,
да махне от душата ми онези белези,
които ме превърнаха в това, което
желае да лети със гарваните към небето –
към космоса беззвезден. Като гарван,
който само себе си ще наранява.
В града съм – в тази пуста Атлантида,
и бавно чакам със смъртта да си отида.
Стадо гарвани.
Луната е пастир.
© Пенчо Ралчев All rights reserved.
