Гергьовски дъжд
препусна през полето,
и вече сграбчи
цялата страна...
Търкаля сиви облаци
в небето
и мие крехката
зеленина.
А слънцето
не може да пробие.
Небето скрива
свойта синева..
И топъл дъжд
светкавиците мие,
и напоява
меката трева!
Сега си спомням,
казваше баща ми,
че няма
по голяма благодат,
от пролетни дъждовни
панорами
След него е
живота по богат!
И аз за туй
на този дъжд
се радвам,
не съм сърдит
на тъмното небе,
земята се опложда
като в сватба,
и своя плод
по-късно
ще даде!
© Христо Славов Все права защищены