7 февр. 2008 г., 15:12

Глад... да бъдеш майка

1K 0 7

Броят им в число е малък,

на медицински значи "край".

Чух диагнозата. Припадък

изписка в утробата ми май.

Факторът за болест е в мене.

(Нямам повод за вина?!)

Към останалите в обкръжението

станала съм перманентно зла.

Просто е разбирането тяхно -

"злобна" на  "празна"  е еквивалент.

Често на бездушието им се порязвах

и оковавах се в плен.

С времето посвикнах с интервала,

който слагаха ми пред  "дете".

За Господ недостатъчно съм бяла,

търках се  до кръв от други цветове...

Сред тълпата, ако ме познаете,

не ме спирайте със свитост.

Не почвайте житейски да дълбаете -

нямаме еднаква ситост.

 

Броят им в числа е малък...

На абортите... Бях временна.

Никой не ми прати залък

за глада ми... Да съм бременна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....