7 февр. 2008 г., 15:12

Глад... да бъдеш майка

1K 0 7

Броят им в число е малък,

на медицински значи "край".

Чух диагнозата. Припадък

изписка в утробата ми май.

Факторът за болест е в мене.

(Нямам повод за вина?!)

Към останалите в обкръжението

станала съм перманентно зла.

Просто е разбирането тяхно -

"злобна" на  "празна"  е еквивалент.

Често на бездушието им се порязвах

и оковавах се в плен.

С времето посвикнах с интервала,

който слагаха ми пред  "дете".

За Господ недостатъчно съм бяла,

търках се  до кръв от други цветове...

Сред тълпата, ако ме познаете,

не ме спирайте със свитост.

Не почвайте житейски да дълбаете -

нямаме еднаква ситост.

 

Броят им в числа е малък...

На абортите... Бях временна.

Никой не ми прати залък

за глада ми... Да съм бременна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...