23 июл. 2013 г., 16:29

Глад за любов

747 0 5

Гладът за любов ни изгаря отвътре.

Любов да получим. Любов да дадем.

Копнежът за нежност от днес, не от утре,

задвижва живота в нестихващ подем.

 

Любов не за власт, за пари и за слава,

а вътрешно топла, сърдечна искра.

Тук всичко човешко ще стане на плява.

След нас само пепел и... ярка следа

 

за тези, които приживе разбраха

дълбоката стойност на земния ход.

Сред куп от суетни блага разпознаха

любов като смисъл на всеки живот.

 

Любов като дар неугасващо вечна.

Копнежно мечтана, дошла от небе.

Разтърсващо близка не бледо далечна.

Измолена обич за всяко сърце.

 

Гладът за любов като огън изгаря.

В броените дни ще я търсиш докрай.

Тук всичко без време блести и прегаря.

Откриеш ли обич, вземи и раздай. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...