Глад за обич
Така ли ме оставяш - ожадняла,
отпила само глътчица от теб?!
Едва се запознахме - и раздяла.
Едва те заобичах - и билет
за връщане обратно на земята
(на тази твърда каменна земя).
Дори не се порадвах на крилата...
Прибра си ги преди да полетя.
Така ли ме оставяш - упоена
със доза от висок адреналин?!
Преди да се усмихна - вече стена.
Преди да поговорим - си мълчим.
В гърдите ми една дълбока яма
със страшна сила всеки ден расте.
Така ли ме оставяш - разцъфтяна,
с напъпило желания сърце?!
Преди да си го стоплил - вече зъзне.
Преди да постоиш - си отлетял...
Но някой ден при тебе ще се върне
гладът за обич, който си ми дал!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
