Глад за обич
Така ли ме оставяш - ожадняла,
отпила само глътчица от теб?!
Едва се запознахме - и раздяла.
Едва те заобичах - и билет
за връщане обратно на земята
(на тази твърда каменна земя).
Дори не се порадвах на крилата...
Прибра си ги преди да полетя.
Така ли ме оставяш - упоена
със доза от висок адреналин?!
Преди да се усмихна - вече стена.
Преди да поговорим - си мълчим.
В гърдите ми една дълбока яма
със страшна сила всеки ден расте.
Така ли ме оставяш - разцъфтяна,
с напъпило желания сърце?!
Преди да си го стоплил - вече зъзне.
Преди да постоиш - си отлетял...
Но някой ден при тебе ще се върне
гладът за обич, който си ми дал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
