Подлъга Лиска Зайко,
че знае поляни
с моркови и зелки засяни.
И без да му мисли -
наостри ушите
и през гората
закрачиха двама.
А ягодките, белите гъбки,
като ги съзряха
му зашептяха:
- Зайко не виждаш ли,
че Лиска за тебе си
точи зъбите?!
Но той гладен
не чува съвета -
бърза, че на гората
ù се не види краят,
и започва да се свечерява.
Тогава Лиска
уж си набоде крачето.
Поспряха за малко,
наведе се загрижено Зайко
и тъкмо да го гризне Лисана
ловджия я гръмна
и тя се простря на земята.
Разбра и най-сетне
Зайко хитрината...
от страх му се олюляха краката.
На хищници не се вярва, знайте!
А Лиска подлъга Зайко,
защото е малък
и не слуша своята майка.
© Надежда Ангелова Все права защищены