Гладът е по-голям от мен и теб
Превръщам се от опит в неуспех.
Не се обичам. И не си прощавам.
Макар да нося титлата "човек",
човешката природа ме предава.
Във вълчи дни и адска самота
зад къшей хляб животът хищно крачи.
Гладът е по-голям от любовта.
Приятелю, аз знам, че съм ти плячка!
Е, братя се наричахме преди,
но братството в нещастия изчезна...
Вървиш зад мен, по моите следи.
Не си прощавам, но те водя в бездна.
Превръщам се от вик във тишина,
такава, от която оглушаваш.
Човешкото ми чувство на вина
ме кара да те моля да прощаваш.
Разбрах, че няма честност, нито ред.
Животни сме, макар да сме човеци.
Гладът е по-голям от мен и теб.
Не си прощавам, но избирам себе си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
