Гласът от другата страна,
напомнящ за угасваща луна,
споменът далечен и бодлив -
също като роза със бодли красив.
И тази роза своя аромат разпръсна,
със своя слух го вдъхнах -
свежестта на розова вода
във вените ми жадни се разля.
Не попитах кой и от къде е -
споменът във тоз момент владее.
Ухание слуха ми покори,
розов лъч съзнанието озари. ...