3 авг. 2008 г., 19:05

Глас от спомена

1.2K 0 17

 

http://it.youtube.com/watch?v=aazaieIk-4M&eurl=http://feq.blog.bg/viewpost.php?id=218932

 

  http://it.youtube.com/watch?v=M_MJYcBmB04&NR=1

 

Тръгваме с наведени глави,

морето бушува зад нас!...

Следите по пясъка остават.

Душите ни... наранени,

търсят своя пристан.

Гордостта... изигра лоша шега.

Вълните... заличават следите!...

В шума на рапаните

ще откриваме спомена!

А графитите по душите?

И... истината, разголена?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анна, благодаря за прочита. Мила си! Латинче, добре дошла тук, толкова много ти се зарадвах Браво! Много се радвам, че ще те чета на спокойствие в приятна амосфера!Благодаря за отзива!
  • ще откриваме спомена,

    а графитите по душите

    Нека само хубави спомени да откривате, Прими!
    Нали от вас зависи.

    Здравей!
  • Харесах!!!
  • Неди, Еми, много се радвам, че сте тук и сте се насладили на песента. Настина ми се иска повече хора да започнат красивата августовска седмица с един хубав глас от миналото. Хубава да е и за вас. ВЕСЕЛО ЛЯТО.
  • ех,тези следи.. Хубаво,много хубаво !

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...