6 июн. 2019 г., 17:54

„Глас само и кости остават“

590 1 0

„Глас само и кости остават“  

Овидий  

 

Не вярвам, че ще бъда разбран

и пиша, без да зная защо

сред свят, като дрипа раздран

от хора с някакво потекло.

 

Подреждам безвременни думи,

родени в светлината на мрака,

които за много са неразумни,

но нали за ума нямало праг.

 

В днешното странно съвремие

търся отговор на въпроси,

макар е безполезно да питам

някого: - Кой си ти и с кого си?

 

На измет защо аплодираме

в очакване на власт и пари,

забравили, че пръстта ни събира

голи, без мечтите дори?

 

Накъде забързал си, човече?

Гроб ли ще си облицоваш с жълтици?

Не видя ли, че отдавна вече

мислиш като еднодневните мушици?

 

С откраднати от някого грошове

започнал си да трупаш къщи.

Едновременно в колко ще живееш

или децата гонят те намръщени?

 

Зная, че приемаш трудно

друг да има нещо повече от теб.

Под земята червеите мудни

разкъсват хората наред.

 

Не вярвам, че ще бъда разбран

и пиша, без да зная защо

сред свят, като дрипа раздран

от хора с или без потекло...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...