27 апр. 2008 г., 11:21
Гласа си ти изпращам вятърно...
"Не ме запита никой от какво боли
сърцето ми от мъка натежало.
Самотен скитам... ден след ден... Ах, как горчи
животът, несподелен със друг останал."
С благодарност, че те има, А:
Гласа си ще изпратя вятърно
лицето твое с влажен шепот
да помилва, в ласката сърцето
да попита: От какво боли,
изтръпнало, от мъка натежало?
Попътно в самотата скитница
ще пратя от вопъла: Ах, как горчи,
с виното ти отлежало да отпие,
живот - несподелен със друг останал,
от спомена ти с нежност да отмие.
© Ели Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасен стих, мила Ели!
...и Вълчо е прав...!
Светли дни ти пожелавам! с обич за теб. -
Много хубаво!
-
мен ако питаш Елинко,на лирическия герой
му няма нищо...нито е тъжен,нито самотен...
а и живота сигурно го е споделил с друг...
не му се връзвай,може би иска да изглежда страдалец?!
сигурен съм ,че вече е седнал да празнува!!!
празнувай и ти!!!!
весели празници...бъди жива и здрава!!! -
Браво, Ели!
Честито Воскресение Христово! -
Воистина воскресе! Поздрави за стиха и весели празници!
-
Великолепно послание!Прегръдки,Ели!Светли празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Стихът ти е искрен и докосва.
Весел празник!