Гласа си ти изпращам вятърно...
"Не ме запита никой от какво боли
сърцето ми от мъка натежало.
Самотен скитам... ден след ден... Ах, как горчи
животът, несподелен със друг останал."
С благодарност, че те има, А:
Гласа си ще изпратя вятърно
лицето твое с влажен шепот
да помилва, в ласката сърцето
да попита: От какво боли,
изтръпнало, от мъка натежало?
Попътно в самотата скитница
ще пратя от вопъла: Ах, как горчи,
с виното ти отлежало да отпие,
живот - несподелен със друг останал,
от спомена ти с нежност да отмие.
© Ели All rights reserved.
