Гласове

12 мая 2005 г., 18:24

Поэзия

837 0 1

Тунел мрачен.
Прозорци затворени.
Един глас нетачен
тихо говори ми.
Гласът на сърцето
казва "умри",
гласът на дедето
крещи "остани".
Единият шепне,
другият вика,
заглъхват и сетне
е ред да избирам.
Зеленикави сенки
замъгляват ума ми;
часовникът стенен
отчита смъртта ми...

Гласове

Свързани произведения

Комментарии

Предложения