12.05.2005 г., 18:24 ч.

Гласове 

  Поезия
836 0 1
Тунел мрачен.
Прозорци затворени.
Един глас нетачен
тихо говори ми.
Гласът на сърцето
казва "умри",
гласът на дедето
крещи "остани".
Единият шепне,
другият вика,
заглъхват и сетне
е ред да избирам.
Зеленикави сенки
замъгляват ума ми;
часовникът стенен
отчита смъртта ми...

© Диана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??