14 авг. 2022 г., 13:53

Гласът, който иска да излезе

1.1K 0 0

Светлините, ослепяващо неонови,

превръщат ти се в новите окови;

форми преди очите неспокойни,

превръщат се в крилати еднорози.

 

Белият прах, останал около носа ти,

подсказва за белята, която предстои ти,

защото така и на по-добро не се научи

и чуваш го дявола как в ушите ти започва да бучи:

 

„Аз съм твоят крал,

твоят президент,

владея те цял,

мой си дисидент.“

 

Песента се лее без почивка,

докато опитваш се да влезеш в битка

с асфалта, който смее ти се гръмогласно

на опитите да задържиш равновесието си, моряко.

 

Тази вечер разговорът ти най-интелигентен

ще бъде само с на дървото падналия кестен,

защото пред очите ти няма да има друго,

което да задоволи интереса ти към нещо щуро.

 

Хилиш си се тихо,

после плачеш криво,

плашиш детето наблизо,

мисли те за психо, чико.

 

Знам, че те боли и че искаш да избягаш

от Ксанакса в лявата ръка, към който все посягаш,

с водката в дясната, ръкомахаш неразбран,

душата ти вече черна е като катран.

 

Но това чувство на абсолютна разруха,

няма да си отиде със заблудата бяла и суха,

а напротив, омразата и ядът в сърцето,

ще заменят завинаги щастието в битието.

 

Аз съм твоя глас разумен,

твоят ангел, господар заключен.

Отвори ми само за миг вратата

и нека заедно се справим със белята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вая ВИ Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

40 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...