14 авг. 2022 г., 13:53

Гласът, който иска да излезе

1.1K 0 0

Светлините, ослепяващо неонови,

превръщат ти се в новите окови;

форми преди очите неспокойни,

превръщат се в крилати еднорози.

 

Белият прах, останал около носа ти,

подсказва за белята, която предстои ти,

защото така и на по-добро не се научи

и чуваш го дявола как в ушите ти започва да бучи:

 

„Аз съм твоят крал,

твоят президент,

владея те цял,

мой си дисидент.“

 

Песента се лее без почивка,

докато опитваш се да влезеш в битка

с асфалта, който смее ти се гръмогласно

на опитите да задържиш равновесието си, моряко.

 

Тази вечер разговорът ти най-интелигентен

ще бъде само с на дървото падналия кестен,

защото пред очите ти няма да има друго,

което да задоволи интереса ти към нещо щуро.

 

Хилиш си се тихо,

после плачеш криво,

плашиш детето наблизо,

мисли те за психо, чико.

 

Знам, че те боли и че искаш да избягаш

от Ксанакса в лявата ръка, към който все посягаш,

с водката в дясната, ръкомахаш неразбран,

душата ти вече черна е като катран.

 

Но това чувство на абсолютна разруха,

няма да си отиде със заблудата бяла и суха,

а напротив, омразата и ядът в сърцето,

ще заменят завинаги щастието в битието.

 

Аз съм твоя глас разумен,

твоят ангел, господар заключен.

Отвори ми само за миг вратата

и нека заедно се справим със белята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вая ВИ Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

40 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...